НАМАЗ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМА̀З м. Рел. 1. Мохамеданска молитва, която се прави по пет пъти на ден в определено време. Един ходжа подир сѐча в черквата е изпял тържествен намаз в благодарност Богу, че е помогнал за изтреблението на каурите! Ив. Вазов, Съч. ХVI, 109. Ходжата се изкачва горе на кулата, оглежда Мъдрителя, ритва го за да иззвънти и после завиква за намаз: "Аллах е велик и едничък на небото и велик е неговият пророк на земята." П.П. Славейков, КП ч. III, 317. — Утре, в петък! — изведнъж реши той. — Да дойде преди първия следобеден намаз! А. Христофоров, А, 227. От долнето духовенство са: имамите, които отслужват обикновения намаз по джамиите и муезините, които от минаретата свикват народа на молитва. Лет., 1871, 83.

2. Обредно измиване, непосредствено преди молитва. Когато наближих до другата джамия, поде се молитвеният зов на ходжата, .. Но аз не отидох той път да видя, както правех винаги, техния [на правоверните] намаз — церемонията на измиването — и да се смея на забавните им движения с ръце около ушите. Ст. Чилингиров, ХНН, 90. Отвред се стича в новоосветений храм / сган повилняла, роби дрипави и бледни. / Събират се те там, де нявга в тоя час / събираше се друга сган — доволна, сита, / и кротко стъпваше, готова за намаз / от шумний шадраван под свода на мечита. К. Христов, Кр., 7.

— От перс. през тур. namaz.