НАМАЗКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМА̀ЗКА ж. Мед. Проба от някакво вещество, която се размазва върху стъкло, за да се изследва с микроскоп. С платиново ухо, сонда или тампонче от памук се взема капка гной, която се нанася на тънък слой върху предметното стъкло. Намазката се оставя да изсъхне, след което се фиксира на пламък и се боядисва. Ил. Петков и др. КВБ, 239. Микроскопското изследване се извършва, след като се направи намазка на слюнките. Малко парченце от най-съмнителната част .. се поставя върху предметно стъкло и се притиска с покривно стъкло дотогава, докато се получи равномерно тънък слой. Л. Митов и др., ВБ, 60.