НАМАМВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМА̀МВАМ, -аш, несв.;нама̀мя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. С мамене повиквам някого или много, голямо количество; примамвам, подмамвам. — "Ой ти си ела, бре Ахмеде севдо, / .. / Ой ке разтворим, бре лично турче, / чемширени порте, / ой ке намамим, бре Ахмеде севдо, / леле, тава сиво стадо. Нар. пес., СбВСт, 186. Намамил си е Татар пашово стадо, / .. / че си излезе, джанъм, Брахим .. / да си ми брои, джанъм, пашово стадо. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 200.

2. Остар. Привличам, обръщам (вниманието на някого). Ханвей с все сърце залегна да подобри и оправи улиците и толкова настойливи главобоия правяше за тая работа, чтото най-напокон му ся подаде да намами и вниманието на законодателството. Й. Груев, СП (превод), 153. намамвам се, намамя се страд.