НАМАХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМА̀ХВАМ¹, -аш, несв.;нама̀хам, ‑аш, св., прех. Диал. Напридам или пресуквам определено количество, много или всичкото влакно, парцали и др. на махалка1. намахвам се, намахам се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАМА̀ХВАМ², -аш, несв.;нама̀хна, ‑еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. 1. Замахвам². Пред триесе години нешчо на Бадник одил сайбията сос секира при дървята, шчо не рагаят [раждат]. Ке застане пред такво дърво и ке намаане со секирата, .. ке го преиче [пресече]. СбНУ ХI, 86. Намавнал со стапчето и утепал сите троица бракя гяоли. Нар. прик., СбНУ VI, 101.

2. Кимвам (Ал. Дювернуа, СБЯ).