НАМДАРДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. и диал. Прославен, известен състезател, борец. Та ми се прочу, Продане, / по сата земя околиа; / .. / на борение борбаджия, / на каменот намдарджиа, / на скокание надскокува. Нар. пес., СбБрМ, 11.
— От тур. namdar 'знаменит, известен'.