НАМДЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
НА̀МДЕ
НА̀М-ДЕ (СИ) и НА̀-ДЕ СИнеопр. нареч. Диал. Нам-къде. Какво е правил Руси у дома им, кога го е имало баща му, какво е тупал майка си, сичко това ако речем да описваме, трябало би да продължим приказката си до нам-де си. Ил. Блъсков, ПБ I, 32.