НАМЕРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМЀРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Само като сказ. опред. с гл. съм и подч. изр. със съюз да. Който има намерение, готовност да направи нещо, означено в подчиненото изречение. Ние сме намерени да разкажеме тука накратко за ония степени, чрез които е преминало духовенството. С, 1872, бр. 34, 270.

— От рус. намеренный.