НАМЕРКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀МЕРКИ нареч. Диал. Напосоки, наслуки, както дойде. Остана самичък насред пътя, не знае къде да се дене. Тръгна той намерки, дано работа намери. П. Тодоров, И II, 31. С разперени ръце [Доца] оправи намерки забрадката си и претегли с очи Димитър зад високите лози. Цв. Минков, МЗ, 81. — Лежи, че той кара намерки, не гледа къде стреля. Т. Харманджиев, КЕД, 185.