НАМЕСА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМЀСА ж. Включване, участие в нещо (обикн. с цел да се окаже въздействие, помощ и др.); вмешателство, намесване. Противоп. ненамеса. Често намесата на женското сърце в едно мъчно предприятие прави повече, отколкото сто мъжки ума. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 32. Грешката на либералите бе, че не предвидяха именно намесата на Русия. До последния момент те не допускаха, че Русия ще разреши на княза да унищожи една конституция, дадена от нея. С. Радев, ССБ I, 272. Той [екзархът] не е имал и няма намеса в политическия въпрос на българете. НБ, 1876, 114. Причина за намеса намери и татарският княз Ногай, който и не са забави да нападне Бълга‑

рия откъм Добруджа. Т. Шишков, ИБН, 231. Намеса във вътрешните работи на държава.