НАМЕСТИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀МЕСТИ нареч. Остар. и диал. На някои места, тук-там. Пътят лош, каловит, намести изпоразвален. Хр. Максимов, СбЗР, 8. Хр. Смирненски е от поколението, което израсна в разпалената класова борба, преминаваща навремени и намести в гражданска война. Г. Бакалов, Избр. пр., 355. Нямаше град, дето опозицията да се е промъквала или, ако намести това се е случвало, там изборите се касирваха от безсъвестни министри. Бълг., 1902, бр. 531, 1.