НАМЀСТНИК

НАМЀСТНИК1, мн. -ци, м. 1. Истор. Обикн. в древността и Средновековието — длъжностно лице, пълномощен представител на владетел, което управлява отдалечен от столицата град или област. Начело на всяка област заставаше чрезвичаен комисар с права на княжески наместник — да се разпорежда с цялата област и да заповядва на войската, полицията и администрацията. В. Геновска, СГ, 118. Областни управители, наместници на императори, ханове, князе — всички владетели на тая земя [Мизия] — в надпревара им [на строителите от Червен] даваха права и грамоти. А. Гуляшки, ЗВ, 102. Римлянин, като престоявал консул година, проваждал са еще за година наместник или проконсул в една провинция. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 303.

2. Остар. Представител, заместник. Марин Дринов се учил отначало в местното училище при опитния педагог Йордан Ненов и още 17-годишен станал негов наместник, за да обучава в течение на три години .., учениците във взаимното и в класното училище. М. Арнаудов, БКД, 61. Князът е длъжен да се намира постоянно в княжеството. Ако навреме излазя из него, то си назначава наместник, който доде отсъствова князът, ще има правдини и длъжности, определени с особен закон. ПОУ, 6. Републиканската партия са старае със сичките си сили да избере наместник на стария прези‑

дентин. С, 1872, бр. 47, 374. Българският екзарх, патриарсите гръцки и ерменски не присътствовале на този съвет лично, но биле принудени да пратят само свои наместници. НБ, 1877, 234. ● Обр. Християнството го направи Божи наместник на Земята и по тоя начин императорът събра в ръцете си властта над войската, над законите и над вярата. А. Дончев, СВС, 37.

Архиерейски наместник. Църк. Духовник, назначен от митрополит или архиерей, който управлява една от частите на епархията. Кметски наместник. Административен представител на властта в район или селище, в което няма община; пълномощник. Когато пристигнах в селото и казах на селяните, че се открива училище, те се зарадваха много, защото само кметският наместник и кръчмарят знаеха да пишат и четат. Ал. Спасов, С, 37.

НАМЀСТНИК

НАМЀСТНИК2, мн. -ци, м. Диал. Курбан, жертва, която се прави за оздравяването на болен.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАМЀСТНЍК

НАМЀСТНЍК3, мн. -ци, м. Диал. Таласъм, дух. В сяка една коща вяроват да има по един наместник. В годината едноч правят на тоя наместник гозба. СбВЧ, 113.

Списък на думите по буква