НАМЕСТНИКОВ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАМЀСТНИКОВ
НАМЀСТНИКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Рядко. Който е на наместник1 или се отнася до наместник1; наместнически. — Побързайте, побързайте, че те / по моите пети са! На коне / наместникови хора ме преследват. Д. Стоевски, ВТ (превод), 27.