НАМЀСТНИЧЕСТВО

НАМЀСТНИЧЕСТВО, мн. -а, ср. 1. Служба, длъжност, дейност или статут на наместник1. Когато минал срокът на наместничеството му [на Цезар] в Испания, той [Помпей] накарвал да го продължат. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 342. Най-после пристигна в пристанището .. един кораб, управляем от един испанец, .., проводен нарочно, знайте ли защо? Боян: — Да потвърди Кортеса в наместничеството му като подкрал на Мексико. П. Кисимов, ОА II (превод), 174.

2. Истор. Временен държавен орган, съставен от един или няколко наместници, който изпълнява функциите на монарха поради отсъствието му или по други причини. На 16 август в Търново бе съставено наместничеството от Стамболов, Петко Славейков и доктор Странски от Пловдив, а за министър-председател те назначиха доктор Радославов. В. Геновска, СГ, 485. "Регентството е немислимо. Според 19-ти член на конституцията е възможно само наместничество." С. Радев, ССБ II, 130. Султан Мурад V, по причина на душевната си слабост, щял да отстъпи престола си на едно троечленно наместничество. НБ, 1876, 56.

3. Истор. Област, провинция, управлявана от наместник1. Напрежното Алфирско наместничество, което е на .. остров Сенегал, .., принадлежат на Франция. Ив. Богоров, ВГД (превод), 78. "Както уверяват Бертинианските летописи, .., България била разделена на 10 господарства или наместничества." Т. Шишков, ИБН, 151. Син му, такожде Шишман наричан, спаси живота си като прие мюслюманството и доби наместничества в Азия. С. Бобчев, СОИ (превод), 39.

4. Сграда или помещение на кметски наместник1. — Не ме зяпай, ами го откарай в наместничеството и се връщай при нас — заповяда момъкът. Д. Вълев, З, 267. Хората един по един почнаха да се разотиват, военните и полицаите тръгнаха към кметското наместничество. Й. Радичков, ББ, 58. Милан отседна в наместничеството насред село, а полякът и горският заедно с двама стражари от близкия полицейски участък зачаткаха с ботушките си по шосето. Кр. Григоров, ОНУ, 136.

Списък на думите по буква