НАМЕСТЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМЀСТЯМ, -яш, несв. (рядко);намѐстя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Намествам. Лепо, с разкопчана куртка .. вървеше бодро и наместяше ремъка на новата си, току-що купена ловджийска пушка. Елин Пелин, Съч. I, 88. Губерите са почти готови .. — сухо отвърна тя и започна да наместя между клоните кошницата, наполовина пълна със зарзали. Ем. Станев, ИК I и II, 167. Като слага ръцете си .. върху коленете, той почва да разказва полека с равен глас. Всяка дума наместя, дето трябва. А. Каралийчев, С, 95. Чувството е елемент необходим в красноречието, особено в адвокатството, дето то .. често служи да наместя липсата от доказателства. Ив. Вазов, Съч. IХ, 27. Множественото число тоже ся пише с ъI, вместо и. Ний като не намираме никаква разлика между ЬI и И, ни никаква важна причина, за да е ЬI, а не И, наместяме първото с второто, за да отбегнем празното затруднение на учениците. Г. Миркович, КМБГ, 13. наместям се, наместя се страд. Изклъчената кост трябува овремя да ся наместя, защото ако ся остави за много време, ставът .. мъчно ся изцелява. Лет., 1871, 144.

НАМЀСТЯМ СЕ несв. (рядко);намѐстя се св., непрех. 1. Намествам се . Докато се наместяше в каруцата, хармониката му издаде от само себе си няколко звука. Й. Йовков, АМГ, 56. Иван сяда на крайчеца на стола. Йордан се наместя до него на друг стол. Г. Караславов, Избр. Съч. Х, 195. Пчелите са наместят в дупчиците на питата. С. Бобчев, ПОС (превод), 316-317.