НАМЕСЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМЀСЯМ¹, -аш, несв.(остар. и диал.);намѐся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Намесвам1; намешам. Но сами гърците намесяли Филипа в своите междуособни разпри и предавали в ръцете му своето отечество. Н. Михайловски, РВИ (превод), 167. намесям се, намеся се страд.

НАМЀСЯМ СЕ несв. (остар. и диал.);намѐся се св., непрех. Намесвам се; намешам се. В управлението на класа никой няма право да ся намеся на учителя, даже ни директора (ако го има). П. Горбанов, ННУ, 10. Когато мъжката риба прави това [гнездото], женската стои та гледа, но не ся намеся в работата. ИЗ 1874-1881, 148.

НАМЀСЯМ², -аш, несв.;намѐся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Намесвам2, омесвам, размесвам. намесям се, намеся се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.