НАМЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия
НА̀МЕТ м. Остар. и диал. 1. Нахвърляни в река клони и камъни с цел да се събере там риба, която да бъде ловена през зимата (Н. Геров, РБЯ).
2. Инертни материали (камъни, пръст и под.), които служат за основа на градеж. Сиам .. ся нарича главния град, съзиден на колове и намети и проделван от множество прокопи от река Мейдан. Ив. Богоров, КГ, 231.
3. Навеян сняг; пряспа (Н. Геров, РБЯ).
4. Наметалка2 (Н. Геров, РБЯ).
НАМЀТ м. Остар. Галванична батерия. Ако един или два различни метали са допират направо с някоя каплива кислота или с някоя разтопена сол, то електричната сила става по-силна. На това са ослонили, та направили тъй наречените трайни намети (батерии). Лет., 1876, 78. Познато е, че наметът е едно съчево, определено да произвожда електрический бързей. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 27.