НАМЕТА̀ЛКА

НАМЕТА̀ЛКА1 ж. Остар. Наметало. — Па да не си много мърдал? — каза той, като сваляше тежката си наметалка. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 165.

НАМЕТА̀ЛКА

НАМЕТА̀ЛКА2, мн. няма, ж. Диал. Металка, намет.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

Списък на думите по буква