НАМЕТЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМЀТЪК, мн. няма, м. Истор. Данък, събиран в натура от крепостните селяни в средновековната българска държава. — Колко дан се пада да платят Ряховските българи? — попита боляринът .. — Аз съм дошел да получа наметъка. Двесте стомни вино, петстотин крини жито и тридесет качета мед. А. Каралийчев, ПГ, 98. — Защо тогава не погостите мене и моите хусари ..? Нито на подводи ще ви изкарваме добитъка и колата, нито ще бележим на рабош колко жито, вино и мед в наметък дължите. Ст. Загорчинов, ДП, 81.