НАМЕЧТАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМЕЧТА̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.;намечта̀я се, -а̀еш се, мин. св. -а̀х се, св., непрех. Разг. Мечтая много, до насита. Като се насладих от изгледа на шумящата река и се намечтах под песента ѝ, аз се повърнах назад. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 128. — По-бързо! По-бързо! — извика зад него главният готвач, след като го беше наблюдавал известно време. — Да не мислиш, че горе хората ще чакат, докато ти се намечтаеш? Ал. Бабек, МЕ, 134.