НАМЕЩАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМЀЩАМ, -аш, несв. (остар. и диал.);намѐстя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Намествам; намещавам. Мисляхме, че не щат намери нашите пътеки, .. На по-старите от нашите родители часто пращаха уходи (шпионе) и намещаха по върховете на бърдата стражи. Б. Димитров, Я I (превод), 23. Угарението .. намеща торението. Лет., 1874, 262. Чисто сребро ся доноси от Илирия, Испания и пр. в неправилни малки късчета и ся продава на марка, .. Златарите изваждат от марката .. сребро, та го намещат с толкова мед. С. Веженов, Х (превод), 63. намещам се, наместя се страд.

НАМЀЩАМ СЕ несв. (остар. и диал.);намѐстя се св., непрех. Намествам се; намещавам се. В долния кат, .., се намещаха велможите. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 162. Там топорът се непрестанно вдига и сваля, главите отфръкват, сподирени от горещ чучур кръв, и други глави се намещат на дръвника. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 100. Стари, похабени и потрошени частици ся отмахват, а на мястото им ся правят и намещат нови. КН, 1873, кн. 5, 3.