НАМИГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМЍГВАМ, -аш, несв.;намѝгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Намигам веднъж или от време на време; смигвам. Сега Рашко можеше да разкаже на другите момчета. Неприятно беше да гледаш кат те се смушкват, намигват и се присмиват. П. Стъпов, ГОВ, 45. Още отдалеч латернаджията се изкашля по адрес на момичетата и им намигна, — а те бързо затварят портата,.., и се смълчават. М. Кремен, СС, 133. Попът я поглежда и глади дългата си брада, конгресистът се мъчи да ѝ намигне с лявото си око. Хр. Смирненски, Съч. III, 28. Хоро води [Катерина], сас нога потропва, / с нога тропа, сас око намигва. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 90. намигвам си, намигна си взаим.