НАМИГВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМЍГВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от намигвам и от намигвам си; смигване. — Вие ли сте ме търсили? — посреща го Киряк и с леко намигване му даде да разбере, че го е познал, но че трябва да се държи строго служебно. — Какво има? П. Славински, ПЗ, 239. Разказът му, твърде дълъг и фантастичен, бе съпроводен с намигванията на старите моряци и възклицанията "их" на най-младите. Б. Трайков, ВО, 22. — Тая буца от качамака ли изпадна? — Попита подозрително и с намигвания бай Гьорги. Н. Попфилипов, РЛ, 14.