НАМИНУ̀ВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.);намѝна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. Наминавам. Англичани, пътувачи наминуваха му в дюкяна, та си заръчаха едно-друго. Й. Груев, СП (превод)1 113. Поминуам, наминуам / край Перуша поседуам. Нар. пес., СбБрМ, 406.