НАМИРЍСВАМ

НАМИРЍСВАМ1, -аш, несв., непрех. 1. Изпускам, издавам слаба миризма, слаб дъх, обикн. неприятен; навонявам1, насмърдявам. Поради силната горещина тялото на Чакъра беше почнало да се разлага и ковчегът намирисваше леко. Д. Димов, Т, 299. Тя разви хартията, помириса пастърмата, намръщи се и каза: — Малко намирисва. К. Калчев, ЖП, 156. Един дървян съд или неглежосано гърне, като е държало катран или друго смрадно нещо, и колкото щеш да го миеш, пак все намирисва. М. Петров, ПВ (превод), 92-93. // С предл. на. Мириша слабо на нещо. Водата край бреговете беше мръсна и намирисваше на тиня. А. Наковски, МПП, 175. В тоя момент от щаба излезе помощник-командирът на полка,.. Беше току-що обръснат и порязан, ръцете му намирисваха на одеколон. П. Вежинов, НС, 27.

2. Безл. намирисва, намирише. С предл. на. Усеща се слаба миризма, полъх на нещо; навонява, насмърдява. В кафенето тракаха билярдни топки, сладникаво намирисваше на тютюн и оджак. Ем. Станев, ТЦ, 124. А в килията намирисваше на опожарено, та се събудиха в душата спомените. Ем. Станев, А, 39.

3. Прен. Разг. С предл. на. Напомням, наподобявам, приличам на нещо. — Разтурихме и криминалната полиция... Всичко, което намирисва на полиция, отиде по дяволите. Др. Асенов, ТКНП, 28. После, когато Гелак откри как рудата се е разкашкала, Балавачев единствено не се задоволи с удоволствието от това откритие, а измърмори: "Това ми намирисва на саботаж." Н. Антонов, ВОМ, 70. Той се поувлече. И макар че бе сериозно и разсъдливо момче, работата вече му намирисваше на игра. В. Ченков, СНД, 88.

НАМИРЍСВА МИ несв., непрех. Обикн. с предл. на. 1. Усещам, възприемам с обонянието си слаба миризма, дъх на нещо. Иде ми да го блъсна, защото ми намирисва на мастика, но той още по-упорито се навира в ухото ми. К. Калчев, ДНГ, 48. — Ти поседи, Павлович, да си приказваме, докато одера и другата страна. Ако ти нещо, такова, намирисва, запали цигара. Н. Попфилипов, РЛ, 44. Тук ми намирисва на кисело зеле.

2. Прен. Разг. Усещам, предчувствувам приближаването на нещо или долавям признаците, проявите на нещо. — Бай Иване, може ли се намери пушка и за наш Цанко? — А бе то май трудничко се намира, ама той да приготви парите, че както ми намирисва, напролет пушките може да притрябват... Ей на, чува се, в Босна и Херцеговина селяните се дигнали на въстание. Д. Марчевски, ДВ, 129. Намирисва ми на кавга.

НАМИРЍСВАМ

НАМИРЍСВАМ2, -аш, несв.; намѝриша, -еш, мин. св. намѝрисах, св. 1. Прех. Разг. С вдишване, душене проверявам миризмата, дъха на нещо; помирисвам, надушвам, подушвам. — Гледай ти! — зачуди се Кайряков. — Това случайна среща ли е? — Той се взря в момъка и сърдечно му подаде ръка. — Да не си пил? — запита той, като намирисваше въздуха. — На вино миришеш! А. Гуляшки, СВ, 216.

2. Непрех. и прех. Рядко. Откривам, разбирам, усещам нещо, като съдя по миризмата; надушвам, подушвам. Старият ще намирише, че сме пили ракия.Са отдалечила лисицата до негде, ет, ти го вълкот намирисал и .. тропа на вратата. Нар. прик., СбНУ V, 162.

3. Прен. Прех. и непрех. Разг. Предчувствувам, усещам, или разкривам нещо, съдейки по някакви признаци или прояви; надушвам. — Лоши хора са, намирисват, че им иде крайот и хапат ли хапат, като мухи наесен. П. Михайлов, МП, 36. Хаджи Ставри .. събрал няколко момчета и отишъл в габровския манастир. Когато турското правителство намирисало каква е работата, то затворило няколко души търновчене и повелело на шпионите си да търсат Ивана. П. Хитов, МП, 35-36. На сутрента аз написах друга разправа, .. Но противниците ни бяха намирисали и втората тая разправа, която бяха написал. Св. Миларов, СЦТ, 193. намирисвам се, намириша се страд.

НАМИРЍСВАМ

НАМИРЍСВАМ СЕ, -аш се, несв.;намирѝша се, -еш се, мин. св. намирѝсах се, св., непрех. Разг. Мириша нещо много, до насита. Сватите се готвеха да идат на Рашидовия чифлик на Геран да се повеселят както миналата година, за да се наядат с риба, череши, майски мед и да се намиришат с гюлова росна миризма. Ц. Гинчев, ГК, 365.

Списък на думите по буква