НАМИРКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМЍРКА ж. Остар. Книж. Находка, откритие. Една археологическа намирка. Селяни от ближното село Бояна донесли и продали в столицата части от стар наниз, намерен в селото им при разкопки. Бълг., 1902, бр. 451, 4. От завчера насам не са били направени арести, но затова следствените власти са направили една нова много ценна намирка. Бълг., 1902, бр. 449, 3.