НАМИСАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМЍСАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от намисам и от намисам се; намесване1, намеса, намисание, намисване. Рано или късно Европа ще види, че и без чуждо намисане в нашите работи се ще са развява златния български лев по сички краища на окървавената с невинна кръв днес България. НБ, 1876, бр. 21, 81. Това намисане на въоружената сила укроти и самите арнаути. Св. Миларов, СЦТ, 130.