НАМИСАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАМЍСАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Намесване1; намисане, намисване. Така в някои случаи вселенската черковна власт не допуща намисанието на гражданската власт. ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 70-71. Па и в двата тези случаи заради честото намисание от страна на Русия или на Франца щяло да произлезе голяма опасност. Г. Бенев, БК (превод), 30. Тези предпазителни мерки ни карат да са надеяме, че има да стане едно нечакано намисание от западните сили във вътрешните работи на Турция. НБ, 1876, бр. 8, 16.