НАМИСЛЮВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМЍСЛЮВАМ, -аш, несв.(остар. и диал.);намѝсля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Намислям; намишлявам. — Най-после намислюваме с жената пак да си минем в нашата Тракия. Ив. Вазов, Съч. IХ, 45. Той не беше намислил нещо, нямаше какво да намислюва, а не беше и в състояние да мисли. А. Страшимиров, Съч. I, 230. Когато .. Солунский митрополит искаше да натрапи на Кукушката епархия пак Гръцки владика, някои от кукушаните намислюваха за уния. К. Шапкарев, МЖБМ, 56. намислювам се, намисля се страд.