НАМИСЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАМЍСЛЯМ, -яш, несв.;намѝсля, -иш, мин. св. -их, св. 1. Прех. и непрех. Обикн. с подч. изр. със съюз да. Решавам да направя нещо след обмисляне; замислям2, наумявам, проектирам. Вдадени в мечти за лично щастие и наука, .., — двамата .. приятели намислили да продължат образованието си в славянските земи, единият в Чешко, другият в Русия. М. Арнаудов, БКД, 55-56. — Бате, намислил съм да си направя и аз отделна къща! К. Петканов, БД, 40. — Намислил съм, каже, .., намислил съм да се годя. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 42. Сам си Косера остана / и той си мисли, намисли / млад божек да са преправи: / йоблече дрехи просешки, / нарами кривак божешки. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 120. ● Нар.-поет. Мисъл намисля. "Мисъл си, Радо, намислих, Радо ле, / да продам, Радо, децата, Радо ле, / борчове да си изплатя." Нар. пес., СбНУ ХLVI, 134. Та си мисъл намислиха: / тайно на сватба да идат, / да не ги някой познае. Нар. пес., СбВСт, 124-125.
2. С мислене достигам до някаква идея, оформям в ума си някаква тема, проблем, мисъл; съчинявам, измислям. Морозов не можа да намисли повече въпроси и след като разпита за своите домашни, погледна малката шарена торбичка, която висеше на рамото на момчето. К. Ламбрев, СП, 47. Но той сам през деня намисляше разни благовидни теми за разговор. И щом оставаше насаме с Николина — подлавяше я. Г. Рай‑
чев, ЗК, 43. Намислих нещо хубаво, но ще ти го кажа после. // Извличам с мислене от паметта си някакво понятие, значение. Намислих една дума за движение. Намислете две четни числа.
3. Измислям (в 3 знач.). Дядо Нистор се сбърка и взе да чисти чибучката, доде да намисли какво да отговори. Ив. Вазов, Съч. VIII, 6. Усещах, че е късно вече, но не можах да намисля де да пренощувам. П.Р. Славейков, Избр. пр. II, 47. Чуде са Стоян, мае са, / как да си Дунав преплава, / .. / Най-подир Стоян намисли / и си Дунава преплава. Нар. пес., СбВСт, 538.
4. Непрех. Остар. и диал. С предл. за. Сещам се за някого или нещо; спомням си. — Дяконът не може, тогава намислих за ваша милост. СбНУ I, 73. Едно утро рано, кога беше я огреало сонцето .., намислила за таткоата си кукя, кога йе греело сонцето во пенджерето. Нар. прик., СбНУ, ХV, 104. намислям се, намисля се страд. от намислям в 1 и 2 знач.
НАМЍСЛЯМ СИ несв.; намѝсля си св., непрех. и прех. Намислям (във 2 и 4 знач.); наумявам си. Аз още от по-напред бях си намислила, някой ден през неделята да викам лелинити Генини у нас на госте. Т. Влайков, Съч. II, 23. — Те ли те изпратиха? — Не ! — каза тя тихо. — Не те! Самичка си намислих! П. Вежинов, НС, 22. Намисли си едно трицифрено число. △ Намислих си едно име.