НА̀МКАК

НА̀М-КАК <СИ> и НА̀-КАК <СИ> неопр. нареч. Диал. 1.За неопределено посочване на начина за извършване на нещо, който е неизвестен, неясен на говорещия. Бре Тодоре, бре гидийо, / нам-как играйш нашта игра, / застъпи ми кондурчето, / откъсна ми пискулчето. Нар. пес., СбВСт, 183. На-как беше това. СбНУ, ХХХIV, 316. Нам-как сторих,..: / изливах котли, наливах, / че ми котлите дръннаха, / че му [на момчето] кончето подплаших. Нар. пес., СбНУ VI, 82. // За неопределено посочване на начина за извършване на нешо, което става неволно или без определени и ясни причини; неизвестно защо. Райка в това време бе вляла в градинката да полива .. Ама тъй сладко и милно пееше, че дядо Славчо .., който в това време на-как си се беше заслушал в това пеене, се просълзи. Т. Влайков, Съч.I, 1941, 10. — А пък мен най ми се харесва като напопържам някого — изтърси чистосърдечно Данко Харсъзина — олеква ми нам-как на душата. Ал. Константинов, БГ, 138. "— Понесох / по стълба менци и нам-как со тях / на подплес стъпих — та на двора чак." П.П. Славейков, Събр. съч.I, 162. Научих се в град, сега селото на-как ми иде, като наопаки. Ил. Блъсков, Китка, кн. 14, 31.

2. За неопределено посочване на начина за извършване на нещо, който е известен на говорещия, но той не намира за нужно да го назове конкретно, считайки това за маловажно или поради известно недоверие. Навежда съображения оттатък друг: врагът / че е прогонен, че отвъд, зад онзи рът, / било нам-как си. П.П. Славейков, КП ч. III, 210-211.

Списък на думите по буква