НА̀МКАКВО

НА̀М-КАКВО <СИ> и НА̀-КАКВО <СИ> ср. неопр. местоим. Диал. 1. За неопределено посочване на нещо, което гово‑

рещият не знае или не си спомня; нам-що, на-що. — Чу ли ти какво са чели от сутра в черква, че бягали хората? — Нам-какво чели, казваха, от диспотия книга, пък хората не рачили да седят, ни да слушат. Г, 1863, бр. 5, 39. И казала: "Миче мари, занес на Трифона сол и парцали да се попревърже, защото, нам-какво е правил, струвал, изпрерязал се с косера си." СбНУ ХХIХ, 184. На̀-како щях да купувам, че забравих. △ Нам-кво стана с тоа човек.

2. За неопределено посочване на нещо, което е известно на говорещия, но той не намира за нужно да го назове конкретно или се отнася с известно пренебрежение, недоверие към него. — С любов, с нам-какво не се кара само този живот. П.Ю.Тодоров, Събр. пр II, 406. Навежда съображения оттатък друг: врагът / че е прогонен, че отвъд, зад онзи рът, / било .. нам-какво си. П.П. Славейков, КП ч. III, 210-211. — Чувам, че там, в запустялата джамия, някои хаирсъзи правели нам-какво си. — И аз чувах, — обади се Босната. Намерили са и нещо, ама не зная на жена ли е или на мома. Ст. Чилингиров, ПЖ, 147. Един ище равенство с гърците, други ище независима йерархия, .., други нам-какво си. Г, 1863, бр. 7, 49.

3. Каквото и да е, независимо какво, безразлично какво. — Лани, кога мина инспекторът оттука, аз .. му казах, че не я пускаме оттука [учителката], нам-какво си да стане. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 118.

Списък на думите по буква