НАМЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМЛЍЯ ж. Диал. Откос, купчина отрязани, окосени растения. До икиндия той окоси ечемика. Погледна наредените намлии, .. и се запиля нанякъде. Ст. Марков, ДБ, 215. Окосената люцерна се събира .. и се наслагва на намлия, точно под комбайна. НТМ, 1961, кн. 12, 15.

— От тур. namlu. — Друга форма: нъмлѝя.