НАМОДРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМОДРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; намодрѐя, -ѐеш, мин.св. намодря̀х, прич. мин. св. деят. намодря̀л, -а, -о, мн. намодрѐли, св., непрех. Диал. Посинявам. Що ти лице намодрело? / — Дружке су ме целивале, / та ми лице намодрело. Нар. пес., СбНУ ХХI, 15.