НАМОМУ̀ВАМ

НАМОМУ̀ВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Момувам дълго време, много, до насита. Баща ѝ се съгласи, но както си му е редът, вечерта дълго отклоняваше да даде съгласието си: момата била още малка,.., не се е намомувала, дето се вика, вчера израсна. Кл. Цачев, ГЗ, 28. Клета Минка намомува се барем на бащин гърб. До бащината си смърт тя си беше се мома. Ил. Блъсков, СК, 26. "Дай ми, Боже, ден неделя, / ден неделя, нощ година, / да се ерген наергенува, / да се мома намомува." Нар. пес., СбВСт, 213.

Списък на думите по буква