НАМОТАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАМОТА̀ВАМ, -аш, несв.; намота̀я, ‑а̀еш, мин. св. -а̀х, св., прех. 1. Мотая, навивам определено или цялото количество от нещо (обикн. конци, върви и под.) на кълбо или около нещо друго. Те намотаваха на мотовилките преждата или я усукваха на калмукани и тъй помагаха с всичките си сили в работата. Д. Немиров, Б, 215. Изправено пред една въртяжка, която самичка се върти, то [момичето] намотава на нея струпаните накуп върви. Т. Влайков, Пр I, 46. Свекървата беше наумила да тъче три черги. — Предеха, намотаваха кълба, оправяха прежди, режеха стари парцали. Г. Караславов, С, 91. Стрина Кольовица видя как цялата ѝ снага трепна, как дръпна одеялото и го намота на кълбо,.. и страшно съмнение прониза сърцето ѝ. И. Петров, НЛ, 67. То беше разплело вече половината горнище и бе намотало конците на цигарена кутия. М. Грубешлиева, ПИУ, 154. Намотах много прежда.
2. Рядко. Завивам, увивам нещо някъде, около нещо друго. Спря, намота хубаво шала около врата си, скри лицето си до носа и пак тръгна. С. Северняк, ИРЕ, 149. намотавам се, намотая се страд. Иглата се изтегля под копчето, намотава се конецът няколко пъти около конците, с които е пришито копчето и се затяга под копчето. Н. Афлатарлиева, ТДО, 61. Върху макара от конци се забождат две телчета,.. На макарата се намотава връв. СбНУ ХLIХ, 750. намотавам си, намотая си възвр.
НАМОТА̀ВАМ СЕ несв.; намота̀я се св., непрех. 1. Навивам се, обикн. върху или около нещо. Около вретеното се е намотала всичката прежда. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 418. Кончетата движеха чекръците, дълго въже се намотаваше около мотовилите им, изтегляше из дълбочините тежко, ковано ведро. А. Гуляшки, СВ, 8-9. Отгоре се надвеси голяма змия — очиларка, срина се в ямата, намота се на вълмо и надигна високо главата си. Ламар, ГМ, 38.
2. Диал. Неодобр. Напивам се; налянквам се (Н. Геров, РБЯ).
◊ Намотавам / намотая на пръст някого. Рядко. Непрекъснато и упорито одумвам някого за нещо, злословя по адрес на някого. Да рече да се отдели, да се прибере на един край с детето? .. Из селото ще се раздрънкат, ще ги намотаят на пръст, какво ли няма да измислят проклетите хора. Г. Караславов, Тат., 99.