НАМО̀ТВАМ

НАМО̀ТВАМ, -аш, несв.; намо̀там, ‑аш, св., прех. Диал. Намотавам (в 1 знач.). Аз избрах най-хубавата цев, дето мама си намотваше преждата, провъртях шест дупки, пъхнах в единия ѝ край пискун от тънка бъзова пръчка, а в другия ръждясало газениче с изтърбушено дъно. Кр. Григоров, ОНУ, 95-96. намотвам се, намотам се страд. намотвам си, намотам си възвр.

Списък на думите по буква