НАМО̀ТКА

НАМО̀ТКА ж. 1. Отделна пълна обиколка от прежда, жица, въже и под. около макара, ролка и под.; навивка. В дясната ръка — пикела, — в лявата — намотките на въжето. Който върви пръв от четворката, изнизва бримките, следващият го настига и набира бримките. Бл. Димитрова, Лав., 70. В средата му [на вируса] се намира нуклеиновата киселина (РКН), дълга, спираловидно навита нишка. Тази нишка прави 130 намотки, ограждайки отвътре цилиндър с диаметър 23 ангстрьома. Хр. Одисеев, ТН, 86.

2. Електр. Съвкупността от такива обиколки от изолиран проводник, свързани по определен начин, използувани в електрически устройства за създаване на магнитен поток или на електродвижещо напрежение. Съставяме електрична верига от намотка с 600 навивки, източник на ток и ключ. Физ. VIII кл, 1965, 75. За да се получи по-силно магнитно поле при кръговия проводник, на практика се взема не само един кръгов проводник, а намотка от много навивки. Физ. Х кл, 1958, 164. От физиката е известно, че като движим магнит пред електромагнит, в намотката се индуктира ток. К, 1963, кн. 3, 35.

3. Само ед. Рядко. Намотаване, навиване (на прежда, жица, тел и под.). Неговата рационализация за непрекъсната намотка на бобините, вместо на отделни секции, е само пренасяне на опита, който той е усвоил в Унгария. ОФ, 1950, бр. 1750, 4. Намотката на преждата се извършва механизирано.

Списък на думите по буква