НАМРЪЩЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМРЪ̀ЩЕНО нареч. Със сърдит, недоволен, мрачен израз на лицето, с вид, изразяващ недоволство, неблагоразположение; навъсено, свъсено, смръщено, начумерено, намусено. Намръщено и съсредоточено човекът гледаше в земята. Й. Йовков, Разк. I, 166. — Кажи сега, какво ще искаш от нас? — непознатият селянин продължаваше да го поглежда намръщено и някак недоверчиво. Д. Ангелов, ЖС, 555-556. Огнянов слуша всички тия разговори намръщено. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 46. Стефан намръщено запали цигара и не съзна колко много приличаше на брат си. Д. Димов, Т, 226. ● Обр. Елка гледаше от леглото си как по планините в далечината падат тъмни дъждовни облаци и намръщено гледат към полето. Елин Пелин, Съч. III, 74. В прахове икона стара тамо / под бедна стрехица намръщено черней. К. Христов, А 1944, 16.