НАМРЪЩЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМРЪ̀ЩЯМ, -яш, несв. (рядко); намръ̀щя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Намръщвам.

НАМРЪ̀ЩЯМ СЕ несв. (рядко); намръ̀щя се св., непрех. Намръщвам се. Мачухонски мислено виждаше как се намръщя лицето на губернатора и как издумва. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 75. Намръщял се вълкът кръвник / на пачето фъстене. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 275.