НАМУСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМУ̀СЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от намуся като прил. Намръщен, смръщен, навъсен, свъсен, начумерен, нацупен. От година нещо при него живееше сестра му — една намусена мургава госпожица. Г. Караславов, Избр. съч. II, 85. Влакът потегли. Димо сложи глава в ъгъла и затвори очи, за да не гледа намусените лица на пътниците. К. Петканов, МЗК, 136. Като фърли в същия миг плах поглед към госпожата,.., и забележи нейното недоволно и намусено изражение на лицето, веднага сбра устни. Т. Влайков, Съч. II, 168. Имаше портрети на познати стари моми,.., на намусени или весели хора, на грозни и красиви. М. Кремен, СС, 129. ● Обр. В стаята беше почти тъмно: намусеният зимен ден беше замрачил всичко. Г. Райчев, ЗК, 185. Строгите, намусени и почернели покриви на отсрещните къщи се чернееха в небето. Ив. Вазов, Съч. ХII, 189.