НАМУСЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМУ̀СЕНО нареч. Намръщено, смръщено, навъсено, свъсено, начумерено, нацупено. Сухата учителка намусено отведе настръхналите от студ деца. Елин Пелин, Съч. II, 19. Снежа мълчеше намусено. Настроението ѝ беше скършено. Л. Галина, Л, 20. Стори му се, че жените го гледат някак враждебно, намусено, дори в доверчивите очички на децата съзря мълчаливо учудване, упрек. А. Гуляшки, СВ, 200. Хрельо, с пламнало от горчиво презрение лице, изгледа намусено и трима ни. Ст. Чилингиров, ХНН, 111. ● Обр. На небето, което беше покрито с безчислени звезди, носеха ся един след други тънки, сиви облаци, пред които ясната луна намусено надничаше. В. Друмев, НФ, 73. Луната изгрява над Царевий връх. / Намусено Хрелевий замък стърчи. Ив. Вазов, Съч. II, 181.