НАМУШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМУ̀ШВАМ, -аш, несв.; наму̀ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. и обикн. с предл. с и същ. Разг. Намушквам. — Ами ако не направя нито крачка, — заканва му се старият, ако аз ей сега те намуша с нож и замъкна чантата с парите? Сл. Македонски, ЕСЗ, 94. "Наежил се като бик... Такъв кого де срещне — ще го намуши с рогата си!" М. Марчевски, П, 202. Торлаците намушиха ярето и почнаха да го въртят над жаравата. Й. Радичков, ЧП, 78. Гранати мятат срещу него, а той, мизерникът, стреля! С щикове го намушвали, а той все стреля! ВН, 1960, бр. 2860, 2. намушвам се, намуша се страд., възвр. и взаим. Последният и най-новият му рибарски прът е един прът-бастон, в който последователно,.., се намушват една в друга все по-тънките и по-тънките части. Д. Калфов, КР, 30. Намушил се с нож и умрял.

НАМУ̀ШВАМ СЕ несв.; наму̀ша се св., непрех. Разг. Обикн. с предл. на и същ. Намушквам се. Ето ти сега пък ножове насреща ми. Стърчат много двуостри ножове, вървя и ха да се намуша на тях. Ст. Даскалов, БП, 35.