НАМУШВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМУ̀ШВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от намушвам и от намушвам се; намушкване. В Троян, привечер, бе убита с нож по жесток начин (с 22 намушвания) най-красивата и една от най-добрите ученички в града. Ив. Хаджийски, БДНН I, 48-49.