НАМУ̀ШКВАМ

НАМУ̀ШКВАМ, -аш, несв.; наму̀шкам, -аш, св., прех. и обикн. с предл. с и същ. 1. Набождам, пробождам с нещо остро някого или нещо, пробождам с мушкане някого или нещо; намушвам, наръгвам. Сбил се жестоко с майстора си, намушкал го с ножа си и го напуснал. П. Михайлов, МП, 26-27. Тъкмо когато се навел над кладенчето и поел първите глътки, те го намушкали с ножовете си и почнали да го секат на парчета. А. Каралийчев, ПД, 42. Миналата година го бяха осъдили, задето бе намушкал сина на хаджи Стойча от Мусина? В. Геновска, СГ, 318.

2. Набождам, пробождам с мушкане мнозина или много неща; намушвам, изпонамушквам, изпонамушвам. Беззащитните и зле въоръжени абисинци се хвърляха като пантери върху танковете, качваха се горе и отваряха куполите, за да намушкат с ножовете си екипажа. Ив. Мартинов, ДТ, 175. Бикът намушкал овцете. // Набождам, пробождам с мушкане някого или нещо на много места; намушвам, изпонамушквам, изпонамушвам. Лежи старата селска улица, намушкана с колчета и землемерни машини. Ц.Лачева, ЛФ, 1963, бр. 32, 1.

3. Разг. Мушкам, пъхам нещо някъде; намушвам, напъхвам, навирам1, натиквам1. Валентин намушка в джоба си хляба и сланината. Д. Кисьов, Щ, 257. После заключи вратата, пъхна ключа в джоба на престилката, а престилката намушка в мрежичката, която беше понесла. Б. Болгар, Б, 142-143. Черния пипер, бахара, кимиона и дафиновите листа ги намушках в каймата, както ги е дърво раждало. Тарас, СГ, 11. намушквам се, намушкам се. I. Страд. от намушквам. Не, ние убиваме по-просто ..: всички са навързани, не представя никаква трудност да се намушка цялата тая човешка маса. Г. Бакалов, Избр. пр, 471. IIВъзвр. и взаим. от намушквам в 1 знач. Намушкал се с нож и умрял.

НАМУ̀ШКВАМ СЕ несв.; наму̀шкам се св., непрех. 1. Обикн. с предл. на и следв. същ. Набождам се на нещо остро; намушвам се. Без да искам, се намушках на едно острие на оградата.

2. Разг. Мушкам се, пъхам се някъде; намушвам се, напъхвам се, навирам се, пъхвам се. Намушкал се под кревата и се скрил.

Списък на думите по буква