НАМЩО —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀М-ЩО < СИ > и НА̀-ЩО < СИ > неопр. местоим. и нареч. Диал. 1. Неопр. нареч. Нам-защо; нещо. — Мен ми не е нищо, ами рекох, като е у вас докторът, дали не ще прегледа и Анка, че на-що е много отпаднала. Т. Влайков, БСК I, 503. Мама Димитри думаше / .. / На-що си синко почувам / .. / Че са те наклеветили / вчера са кунинци ходиле, / ходиле и са върнале / до паша до Дирвиш паша. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 131.

2. Неопр. местоим. Нам-какво; някакво. Защо се обаждаш, защо не си мълчиш; теб какво ти влиза в работа, че този бил подлец, па оня бил крадец,.., па Султанско благоволение нам-що си, па търговски договор нам-какво си... Твоя работа ли е това? Ал. Константинов, Съч. I, 245.

— Други (остар.) форми: на̀м-что <си>, на̀-что <си>.