НАМЪДРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМЪ̀ДРЯМ СЕ, -яш се, несв.; намъ̀дря се, -иш се, мин.св. -их се, св., непрех. 1. Мъдря се, умувам много, прекалено; намъдрувам се. — Никой нема да ни поднесе славата на тепсия,.. — Дорде се намъдрим ние, може други да ни изпреварят. Ст. Даскалов, ЕС, 223. Докат са мъдрите намъдрят, лудите са наскачат. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 147.

2. Прен. Разг. Ирон. Настанявам се, разполагам се някъде, обикн. неочаквано, неканено; намествам се, намърдвам се. Докато се оглеждахме къде да седнем, той дръпна един стол и се намъдри точно пред сцената.