НАМЪЛЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМЪЛЧА̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; намълча̀ се, -ѝш се, мин. св. -а̀х се, св., непрех. Мълча дълго време, много, до втръсване. — Не се ли намълча? — рече жена ми. — Откакто сме седнали, ти все мълчиш. Б. Райнов, ЧЪ, 120.