НАМЪМРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМЪ̀МРЯМ, -яш, несв.; намъ̀мря, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Отправям към някого неодобрение, укор за нещо; укорявам, нагълчавам, смъмрям. Ще кажем направо: Иска ни се да намъмрим едни другари, които смятат, че юбилейната годишнина е един безкраен празник. Хр. Пелитев, АЧ, 16. намъмрям се, намъмря се страд.