НАМЪРДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАМЪ̀РДВАМ, -аш, несв.; намъ̀рдам, ‑аш, св., прех. Разг. Неодобр. 1. Слагам, поставям, намествам нещо някъде. Докато ме няма, намърдали шкафа в стаята ми.
2. Вкарвам, настанявам някого на някаква изгодна работа, служба, в някаква група, колектив, среда и др.; натиквам1, набутвам. Димитър Таралански — без никакви усилия — намърдва в стопанството цяла дружина отбор кулаци. А. Каралийчев, ПД, 33. — Ами ако те бутна отзад да ти размърдам бъбреците? — казва. — Аз пък ще те намърдам в затвора! — казвам му. Тарас, СГ, 31. Директорът намърдал на всички постове свои хора и си осигурил спокойствие. намърдвам се, намърдам се страд.
НАМЪ̀РДВАМ СЕ несв.; намъ̀рдам се св., непрех. Разг. 1. Влизам, настанявам се, разполагам се някъде. Двамина внушителни търговци на яйца — цигани, се бяха намърдали още от заранта в кръчмата на Фичето "Последен грош" — да си наквасят гърлата. А. Каралийчев, ЛС, 32. Взех спален вагон и се намърдах в най-хубавия хотел на "Златните пясъци". И. Петров, ПР, 115. В една скална пукнатина, където се бях намърдал, за да се предпазя от вятъра, наистина намерих няколко охлюва. Н. Хайтов, ПГ, 97. Виктор се намърдва с пъшкане в коша [на мотора]: — Къде? — В болницата...
При един твой познат. Др. Асенов, ТКНП, 308.
2. Неодобр. Постъпвам на някаква изгодна работа, служба или влизам в някаква група, колектив, среда, обикн. извън обичайния ред и с нечия помощ. — Докато ние с тебе се тътрехме из пущинаците, той получи доцентура и се намърда в академията. Ем. Манов, БГ, 14. — Ако ти, Цоко, можа да се намърдаш за кмет,.., защо Дзупака да не стане пъдар? Н. Кирилов, ПД, 89. — Театър! — изсмя се презрително мъжът. — Само некадърниците гледат да се намърдат там, за да си осигурят папото и пенсията. Свободен артист съм аз, госпожице! Кл. Цачев, В, 185. Разказват, че успял да се намърда в една отечественофронтовска партия, но в коя — още не може да се каже с положителност. Г. Караславов, Избр. съч. II, 423.
◊ Намърдвам се / намърдам се в клопка <та>. Разг. 1. Оставям се да бъда заловен и изобличен или наказан, обикн. за извършено от мене непочтено дело или престъпление. 2. Оставям се да бъда измамен; повярвам в някаква хитро скроена измама. Разтвори [председателят] папката,.. и изломоти: — Този път го пипнахме! Самичек се намърда в клопката! А. Каралийчев, НЧ, 52.