НАМЯ̀ТВАМ

НАМЯ̀ТВАМ, -аш, несв.; намя̀там, -аш, св., прех. Мятам много неща или всичко; изпонамятвам. Карагруйо намята покрай стената козеци и дигна фенера над главата си. Ст. Сивриев, ПВ, 29. Отиде в ладни йаъри, / изведе конче ранено, / метна му седло алено; / турна му мешин дисаги, / намета дребни дарове, / па са озгоре оскачи. Нар. пес., СбНУ ХХV, 33. намятвам се, намятам се страд.

НАМЯ̀ТВАМ СЕ несв.; намя̀там се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Мятаме се мнозина или всички. Нощта преваляше, когато смелите юнаци се намятаха по конете. Д. Линков, ЗБ, 111. — На конете!изкомандува тихо приставът. Стражарите се намятаха по седлата. Т. Харманджиев, Р, 39.

Списък на думите по буква